Владимир Башев, бюст-паметник, Борисова градина

Детайли за Паметника

Бюст-паметник на Владимир Башев, парк „Борисова градина“, алея на бележитите българи. Башев, Владимир-Валентин Дамянов (София, 28.07.1935 – София, 19.11.1967). Завършва гимназия в родния си град (1953) и българска филология в Софийския университет (1958). Редактор (1957–1958), заместник-главен редактор (1963) на в. „Народна младеж“, главен редактор (1963) на в. „Пулс“. Литературен сътрудник (1957–1963) на в. „Работническо дело“, завеждащ отдел и заместник-главен редактор (1964–1967) на в. „Литературен фронт“. Член на Управителния съвет на СБП, на ГК на ДКМС в София, на Бюрото на ЦК на ДКМС. Загива при автомобилна катастрофа на Цариградско шосе. За пръв път публикува стихотворение през 1950 във в. „Самоковска трибуна“. Един от най-изявените поети на 60-те години, автор на множество литературнокритически и публицистични статии по обществено-политически въпроси в периодичния печат. Ранните му стихове изцяло се вписват в естетическите шаблони и идеологическите догми на социалистическия реализъм. Възторжено-агитаторската патетичност, идеологическата лозунговост, задължителните клишета в първата му стихосбирка „Тревожни антeни“ (1957) се смекчават от подчертана лична ангажираност, от ефектни реторични жестове, от едно все още наивно обговорено, но ясно заявено самоидентифициране на лирическия аз. Стихът „Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?“ се приема като мото на публичните граждански позиции и изяви на поетите от 60-те години. Башев е възприеман като лидер на т. нар. Априлско поколение. Той е политически ангажиран, а кариерата му се развива шеметно. Все пак официалната литературна критика не винаги одобрява неговата поезия. Между житейското поведение и творческите реализации на поета има известно, макар и не драматично, противоречие. Стихосбирките „Преодоляване на гравитацията“ (1960), „Нецелунати момичета“ (1963), „Магазин за часовници“ (1964), „Възраст“ (1966) се превръщат в социални, но и в много лични биографеми на времето, в които поетът е интелектуално по-вглъбен, изправен пред по-сложни екзистенциални въпроси. В тях репортажната реторика дискретно отстъпва на прецизността на поетическия изказ, в свръх наситената с идеологически конотации поетика се прокрадват „тревожните въпроси“ и съмнения на мислещия интелигент. Тематичните хоризонти на неговата поезията се разширяват, социалната еднозначност на трудовия делник отстъпва на размисли за непреходността на хуманните ценности и предизвикателствата на науката, за изтичащото време и смисъла на човешкото битие, за отчуждения от природата градския човек, проектиращ своя живот върху сиво-черните топоси на урбанистичния пейзаж. В посмъртно издадената стихосбирка „Ателие“ (1967) духовните пространства на неговия лирическия герой вече не са толкова монолитни, той е по-вглъбен, по-аналитичен, дистанциращ се от безусловната вяра в готовите истини. Поетът се изправя пред трудни избори и е разколебан в правилността на взетите решения, колективният ентусиазъм не го предпазва от болезненото чувство за самотност. Той предчувства края на житейския си път -„смъртта на път, в бели гибелни мъгли“. Башев продуктивно експериментира и в областта на поетиката – от класическата римувана строфа, през ритмиката и графичната структура на свободния стих до усложнената поетична фраза на последните му творби. В тях той играе не толкова с формата, с ефектните образи и предизвикателните асоциации, а залага на сложна хармония между ритъм и смисъл във всеки стих. Владимир Башев е автор на либрета на оперите „Антигона 43“ (1963), музика Любомир Пипков и „Мост“ (1965), музика Александър Райчев; на текста на ораторията „Ода на нашето време“ (1959) от Л. Пипков. Много от неговите стихове са популярни като текстове на естрадни песни. Башев развива изключително активна преводаческа дейност. Превежда „Избрани стихотворения“ (1965) от Е. Евтушенко; „Стихове и поеми“ (1966) от А. Вознесенски. Публикува свои преводи на произведения от М. Луконин, Е. Винокуров, М. Светлов, С. Орлов, Вл. Соколов, В. Фьодоров, Л. Мартинов, В. Михалик, О. Микулашек, А. Захарополус, Я. Рицос, С. Рацинос, Рита Буми Папа, А. Ефталоитис, К. Паламас, М. Сантурис, К. Кованис, М. Мартинатис и др. Негови избрани стихотворения излизат на руски език „Лирика“ (1978). Превеждан е на много езици. Носител (посмъртно) на Димитровска награда (1969). Автор: Елка Трайкова Източник: https://dictionarylit-bg.eu/1#biblio