Тодор Г. Влайков, паметна плоча

Детайли за Паметника

    Паметна плоча, апликирана на фасада на жилищна сграда. Един човек дарява три пъти библиотеката си на Софийския университет, в продължение на 23 години пише читанките, използвани от учениците между първи и трети клас, построява заедно със съпругата си Мария най-старото действащо кино в София – кино „Влайкова” (1926) и приютява в дома си на ул. „хан Аспарух” редица писатели, журналисти и студенти от провинцията. Този човек е Тодор Влайков. Просветителското му дело се разпростира от преподаване в няколко български градове до издаване на сп. „Демократически преглед”. Значително е и участието му в развитието на българската литература в края на ХIХ и началото на ХХ в. и чрез близкия му контакт с д-р Кръстьо Кръстев – идеологът на сп. „Мисъл”, което прераства в едноименния литературен кръг. С доктора по философия, Тодор Влайков споделя не само идеи, но и ограда. Къщата на Влайков и тази на Кръстев се намират на една и съща улица. Негови думи са „Непросветеният народ е враг на самия себе си.” (Цитат от табло на изложба.)