Блага Димитрова, паметна плоча

Детайли за Паметника

Паметна плоча, апликирана на фасада на жилищна сграда. Поставена с решение №860 по т. 54, заседание №44 на СОС, проведено на 16.12.2021 г. Блага Димитрова е сред най-талантливите и известни български писателки. Тя се изявява като творец в областта на поезията и прозата. Нейната всеобхватна литературна дейност, обществена ангажираност и активна гражданска позиция я нареждат сред най-уважаваните български интелектуалци. Писателката е родена на 02.01.1922 г. в гр. Бяла Слатина в семейството на учителка и юрист. Детството й преминава във Велико Търново. Бащата започва работа в София, където семейството се премества. Блага завършва класическа гимназия в София (1941), следва Славянска филология в Софийския университет (1945) и защитава дисертация в Москва, свързана с поезията на Маяковски. Б. Димитрова пише първата си белетристична творба „Пътуване към себе си”, повлияна от двегодишното си пребиваване в Родопите. Сюжетът е свързан с промишлените строежи в планината, но проблемите, които се долавят между редовете издигат романа над произведенията, които по това време традиционно възхваляват новия социалистически строй и „неговите трудови хора”. Б. Димитрова е главен редактор на сп. „Септември”, но няколко пъти остава без работа. Пише романите „Страшния съд” „Отклонение”, и „Лавина”, последните два екранизирани. Проблемите поставени от писателката в романите й и персонажите, които създава - хора с различни професии и място в обществото с техните слабости, грешки и съмнения стоят далече от предписанията на т.нар. „социалистически реализъм”. В романа „Лице” най-ясно личат нейните дисидентски възгледи. Държавна сигурност се задейства, от книжарниците са иззети 35 000 бр., но част от тиража вече е разпродаден, книгата се предава от ръка на ръка и се радва на висок интерес. Между 1987 и 1989 г. произведенията на Блага Димитрова не са издавани. Домът, в който живее със съпруга си Йордан Василев (писател и журналист) на бул. „Патриарх Евтимий“ е отворен за приятели и познати – писатели, журналисти, общественици, политици. Понякога се случва тези посещения да отнемат от времето й за писане, но тя посреща гостите и почитателите си винаги елегантно облечена и с усмивка. Наред с въпросите на изкуството се обсъждат обществените проблеми и се критикува властта. Един от близките приятели и чести гости е писателят-сатирик Радой Ралин. През 1987 г. става учредител на „Литературно-художесттвен кръг 39-те”. Тя е сред основателите на Комитета за екологична защита на Русе и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Блага Димитрова е известна поетеса. Тя пише стихове още като ученичка. Издава предимно любовна лирика, а стихотворението й „Бяхме най-близки” се превръща и в текст за песен. Автор е и на биографии, мемоари, писма, есета, драми и документална проза. Пише в съавторство със съпруга си две книги, посветени на Елисавета Багряна. Произведенията на Блага Димитрова са събрани в 10 тома. Те са преведени на над 20 езика. Литературната дейност на Блага Димитрова получава заслужена оценка, удостоена е с различни наши и международни награди, вкл. Хердерова награда и орден „Стара планина” – първа степен. В началото на демократичните промени Блага взима дейно участие в политическия живот като става депутат и за кратко вицепрезидент. Идейните противоречия с президента Жельо Желев след т. нар. Боянски ливади водят до решението й да подаде оставката си. Източник: - https://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/1472-100