Константин и Димитър Миладинови, паметна плоча с барелеф

Детайли за Паметника

Паметна плоча с барелеф от бронз, апликирана на фасада на сграда на ул. „Братя Миладинови”. Димитър и Константин Миладинови са родени в началото на ХІХв. в гр. Струга, Македония. Двамата братя са възрожденски просветители, книжовници, фолклористи и борци за национална независимост. По-големият Димитър (1810-1862) работи през целия си живот за създаването и укрепването на българските училища. През 1856г. като учител в гр. Прилеп успява да въведе изучаването на български език в гръцкото училище, а в периода 1859-1861г. в Струга и Охрид той се противопоставя на гръцката асимилаторска политика и оглавява борбата за самостоятелна българска църква. Превежда черковни молитви от гръцки на български, извършва обиколки на градове и села в Македонско, за да събира средства за построяването на български православен храм в Цариград. В резултат от активната му дейност в тази насока, той е арестуван на 16.2.1861г. След престой в затворите в Охрид, Битоля и Солун, е откаран в Цариградския, където умира, най-вероятно поради заболяване от тиф. По-малкият Константин (1830-1862) прекарва първите години от обучението си при брат си Димитър в гр. Струга, Охрид, Кукуш, след което завършва гимназията в Янина. През 1849г. заминава за Атина, където постъпва в местния университет, след което продължава обучението си в Русия. Поддържа контакти с Георги Ст. Раковски и активно сътрудничи на сп „Български книжици“ и в. „Дунавски лебед“. След арестуването на брат му, Константин заминава за Цариград, за да се опита да го освободи. Впоследствие османските власти го арестуват и затварят в една килия с брат му, където умира на 7.2.1862г. Освен с обществена и просветителска дейност, братя Миладинови остават в историята и със създаването на сборника „Бѫлгарски народни пѣсни собрани одъ братья Миладиновци Димитрія и Константина и издани одъ Константина. Въ Загребъ въ книгопечатница-та на А. Якича. 1861.“ Първоначално сборникът е написан с гръцки букви, което създава проблеми при издаването му. Хърватският католически епископ Йосиф Щросмайер се съгласява да подпомогне публикуването му, но при едно условие - творбата да бъде пренаписана на кирилица. Заради оказаната помощ, книгата е посветена на Щросмайер, като в началото й Братя Миладинови изразяват благодарността си към него. „Български народни песни” съдържа 660 народни песни в 23 559 стиха, разпределени в 12 дяла: църковни, самовилски, юначни, овчарски, хайдушки, жальовни, хуморески, любовни, сватбени, лазарски, жетварски и исторически. Песните в сборника са написани на различни диалекти, събирани главно в Струмишко, Кукушко, Битолско, Прилепско, Стружко, както и от района на Панагюрище и София. В сборника са описани и сватбени обреди, обичаи, вярвания, народни предания, детски игри, поговорки, гатанки, български имена. Книгата завършва с малък речник на латиница („Slova“), обяснен на хърватски и предназначен за хърватските читатели. Скоро след издаването му, части от сборника са преведени на руски, чешки и немски език. До днес сборникът претърпява още четири издания, всички в гр. София. Второто издание от 1891г. е с паричната помощ на българското правителство по инициатива на съпругата на Димитър Миладинов - Митра. Третото издание на книгата (1942) е под редакцията на проф. Михаил Арнаудов, който е извършил предварителна работа при отстраняването на допуснатите и натрупаните технически и коректорски грешки в първите две издания. Четвъртото издание от 1961г. е под редакцията на Петър Динеков. Последното, пето издание на сборника е от 2007г. То е в два тома и съдържа 1000 страници. Източник: https://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/item/1362-160 Чет, 24 Юни 2021.