Герб на София, каменен релеф, Халите
Детайли за Паметника
Столичният герб е одобрен с указ от 29 април 1900 г. Негов автор е Харалампи Тачев (1875-1944), тогава още студент в Държавното рисувателно училище. Художникът предлага 12 различни проекта. Поводът за спешното създаване на столичен герб, е участието на България в Световното изложение в Париж (Франция), продължило от 14 април до 12 ноември 1900 г. Комитетът на изложението иска столичния знак, за да го постави в тържествената зала. Харалампи Тачев, избира формата на щита, основните символи и тяхното разположение. Образът на ULPIA SERDICA подсказва старото име на града, на църквата Света София, градът дължи настоящото си име, планината Витоша е вековен свидетел и неизменен фон на историята, а статуята на APOLLO MEDICUS - олицетворение на минералните извори в София. Лъвчето в центъра е заимствано от медальон от разкопки във Велико Търново. Зидовата корона увенчава композицията върху щита, символизирайки обръча от планини около софийското поле. През 1911 и 1928 г. Харалампи Тачев добавя девиза и лавровите клонки. ИСТОРИИ ОТ СОФИЯ: ГРАДСКИТЕ ПАЗАРИ Преди Освобождението на София (1878) в града съществуват няколко пазарища, в които през определени дни от седмицата се събират селяни и граждани и се извършват покупко-продажбите на различни видове стоки. Мащабното строителство в края на ХІХ и началото на ХХ век и възникването на нови столични квартали изместват тържищата и те се установяват на други места. Променят се техният характер и устройство. Но несъмнено през следващите десетилетия те се превръщат във важни търговски центрове и привлекателни места за социални контакти. Между сергиите и магазинчетата се срещат стари приятели, близки и роднини. В непринудени разговори те коментират проблеми от ежедневното битие и кварталните клюки. Условно пазарите в София могат да се разделят на няколко вида. Започваме с покритите постоянни пазарища. Сред тях безспорно ключово значение има Централният софийски пазар - Халите. Началото на изграждането му е поставено през 1909 г. и след две години той отваря врати. Скоро се превръща във важен търговски обект и неоспорима придобивка за гражданството. Сградата е разположена върху площ от 3200 кв. м в централната част на столицата. Постройката е в стил „Ренесанс” и е една от гордостите на София. В Халите са обособени 169 продавници (дюкяна), от които 86 месарски, 28 за зеленчуци, 20 за млечни произведения, 14 рибарски, 15 за клане на птици, 4 бакалници и 2 амбалажни помещения. За правилното развитие на покрития пазар още при неговото откриване е определен голям район наоколо, в чертите на който е забранено да се отварят магазини за месо. С откриването на Халите се поставя началото на едно постепенно подобрение и хигиенизиране на търговията с най-податливите на разваляне продукти. Функционирането на тържището е и първият сигнал, че започва да се слага край на ориенталщината в тази сфера. Освен това то осигурява работа на близо 500 наематели и работници. Сградата е собственост на Столичната община и от наемите тя прибира значителни приходи, които варират между 7 и 9 милиона лева годишно. През 20-те години на миналото столетие в Халите е осигурена 24 часова професионална охрана. Ограничена е спекулата на търговците в покрития пазар, което води до намаляване на цените на стоките. Извършено е преустройство на сградата, подобрена е хигиената в нея. От странство е доставена и монтирана модерна хладилна инсталация. Всичко това дава възможност да се осигури нормална прехрана на драстично нарасналото столично население. Александър Мирков, РИМ-София Източник: ofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istorii-ot-sofia/item/1142 Пон, 27 Апр 2020