Петко Стайнов, акад ., паметна плоча

Детайли за Паметника

Паметна плоча, апликирана на фасада на жилищна сграда до входа. Поставена е по програма на ИК на СНС за поръчения на избирателите за мандата 1983-86 г., т. 5. Петко Стайнов е роден на 01.12.1896 г. в Казанлък. На 11 години загубва зрението си. Завършва Института за слепи в София. Тогава прави първите си музикални композиционни опити. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и пиано. В Казанлък създава първата си значителна творба – симфоничната сюита „Тракийски танци” в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част „Мечкарско”. Премества се да живее в София и започва да преподава пиано в Института за слепи. Стайнов води широка музикално-обществена дейност като председател на Съюза на народните хорове в България и на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика” (1933-1944). В периода 1941-1944 е директор на Народната опера. През 1941 г. е избран за редовен член на БАН, а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН. Тази длъжност Стайнов заема до смъртта си през 25 юни 1977 г.