Петко и Пенчо Славейкови, паметна плоча

Детайли за Паметника

Паметна плоча, апликирана на фасада на жилищна сграда на нивото на втория етаж над входа към безистена. Родоначалникът на българската възрожденска литература Петко Рачов Славейков е роден на 17.11.1827 г. във Велико Търново. Той произхожда от стар занаятчийски род. Бъдещият поет учи последователно в родния си град, в Дряново и в Трявна. Често посещава и чете в библиотеките на Пребраженския и други манастири от Великотърновската мала света гора. През младежките си години Петко задълбочено изучава гръцки и др. езици и се запознава с произведения от сръбската и западно-европейската литература. През 1842/3 г. той учи в Свищов при Емануил Васкидович с издръжката на представители от Казанджийския еснаф. Петко Р. Славейков е бележит български книжовник, общественик и политически деятел. Той учителствува, създава литературни и публицистични произведения, пише за децата, превежда, пише учебници, спомени. Славейков е голям изследвач на народното творчество и говорите на българския народ, на неговите обичаи, обреди, нрави. Първото му литературно произведение е озаглавено „Акатист на три светители”. След като написва „Прославило се Търново със славни гръцки владици“ (1843) е принуден да прекрати с учителстването в родния си град. Цани се за учител във Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла и др. От 1852 г. отпечатва първите си книги „Смесена китка“, „Песнопойка“, „Басненик“. Пише поемата „Бойка войвода“ (1853) под влияние на събития около Кримската война, последвана от много бунтовни песни, патриотични песни и поеми с историческо съдържание. В Цариград П. Р. Славейков издава в. „Гайда“ (1863-1867), в. „Македония“ (1866-1872), сп. „Ружица" (1871), сп. „Пчелица“ (1871), сп. „Читалище“ (1872/3). Работи като редактор на в. „Гайда“ (1863-1867), в. „Македония“ (1866-1872), сп. „Звънчатий Глумчо“ (1873) и сп. „Костурка“ (1874). За статията си „Двете касти и власти“ във в. „Македония“ е арестуван и обвинен във връзки с революционния комитет в Букурещ. Издава два сборника с народни песни (1860, 1868) и „Български притчи и пословици и характерни думи“ с близо 17 000 пословици. През 1873 г. поетът създава великолепната поема „Изворът на белоногата”. През 70-те и 80-те години на ХІХ в. той публикува във в. „Остен“ (1879), в. „Целокупна България“ (1879), в. „Независимост“ (1880-1883), в. „Търновска конституция“ (1884), в. „Истина“ (1886), в. „Софийски дневник“ (1886) и в. „Правда“ (1888). През годините издава повече от 60 книги, вестници и оригинални списания. След Освобождението Петко Р. Славейков се премества със семейството си в София (1879). Къщата им се намира до днешния площад „Славейков”, известен през ХІХ в. с името „Кафене баши“ заради разположеното там голямо кафене. Той е един от водачите на новообразуваната Либерална партия. Председател на Народното събрание (1880), министър на народното просвещение (1880) и министър на вътрешните работи (1880/1) в правителството на Петко Каравелов. Източник: https://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/1628-195-godini-ot-rozhdenieto-na-petko-r-slaveikov