Панчо Владигеров, бюст-паметник, Борисова градина

Детайли за Паметника

Оригиналният бюст-паметник на Панчо Владигеров е поставен през 1987 (1988) г. по повод 10-години от смъртта му. Изработен е от скулптора Тодор Петров Първанов (1931-1983), член на СБХ. През 1994 г. бюстът е тържествено открит по повод 95 години от рождението на бележития композитор, а през 1998 г. откраднат. За щастие Тодор Първанов създава още два бюста на музиканта, които днес се намират в Съюза на Българските композитори и в Държавна музикална академия „Панчо Владигеров”. Те не са еднакви с изчезналият и са в два пъти по-малък мащаб. На тях Владигеров е представен така, както скулпторът го е видял през 50-те години на ХХ в. През 2019 г. скулпторът-реставратор Марин Марков създава копие на бюста от Съюза на Българските композитори по инициатива на комитет съставен от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, Националното музикално училище „Любомир Пипков”, Съюзът на българските композитори, Съюзът на българските музикални и танцови дейци, Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК), Софийска филхармония, Къща музей „Панчо Владигеров” - София, Фондация „Духовно наследство на Панчо Владигеров” и Фондация „Панчо Владигеров”. На 22.4.2019 г. от 11 ч. възстановеният паметник бе тържествено открит от Софийският кмет Йорданка Фандъкова, заместник-кмета доц. д-р Тодор Чобанов и проф. д-р Панчо Владигеров, внук на композитора. Събитието е включено в Националната програма за честване на 120-годишнината от рождението на големия български композитор. Панчо Владигеров е роден на 13 март 1899 г. в Цюрих. Баща му Харалан Владигеров е юрист, а майка му Елиза Пастернак е лекар-гениколог, по произход руска еврейка от рода на прочутия поет и писател Борис Пастернак. Още 13 годишни той и неговият брат близнак получават държавна стипендия и са изпратени да учат в Берлин. Тук той изявява таланта си, като за свои творби получава два пъти „Менделсонова премия“ на Академията (1918 и 1920) . През 1932 г. се завръща в България. Тук става професор в Музикалната Академия и е такъв в продължение на 40 години. Днес тя носи неговото име. Създава огромно по мащаби и жанрово разнообразие творчество, наброяващо 20 хиляди страници нотни ръкописи, старателно събирани, надписвани и анотирани. Сред най-изтъкнатите му творби са рапсодия „Вардар“, операта „Цар Калоян“, симфонични произведения, балетът „Легенда за езерото“, „Българска сюита“, „Еврейска поема“, „Люлинска импресия“ и др. Негови произведения са най-изпълняваните български музикални творби в чужбина. „Винаги вдъхновен, здраво стъпил на земята, която обича и най-възторжено възпява, Владигеров превръща в музика всичко, което допре. Роден музикант, той непрекъснато създава своите нови, изненадващи творби – своите чудни вариации на багри и теми." Това са думи на поета Николай Лилиев по повод 50-годишния юбилей на композитора, отбелязан в зала “България“ с тържествен концерт на Софийска филхармония. Той е единствен представител на България в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите, част от делегацията на Световния конгрес на мира, Париж, 1949 г., член на жури на най-престижните международни конкурси - Виена, Будапеща, Щутгард, Брюксел, Болцано, Москва, Рио де Жанейро... Ето как Любомир Сагаев оценява творчеството на класика на българското музикално изкуство: „Панчо Владигеров е велик български композитор, който създаде и завеща на народа ни неоценимо духовно наследство. Неговото изключително по художествената си стойност творчество тласна далеч напред историческото развитие на лишената от вековни традиции българска музика. Композиторът създаде нова, владигеровска епоха, довела до процъфтяването на националната ни композиторска школа.“ Сред учениците му са изтъкнати български музиканти – композитори и изпълнители, като Парашкев Хаджиев, Александър Райчев, Алексис Вайсенберг, Божидар Абрашев, Милчо Левиев, Красимир Кюркчийски, Александър Йосифов, Георги Костов, Пенчо Стоянов, Иван Дренников, Васил Казанджиев, Юлия Ценова и др. Източник: http://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/item/825 Пон, 11 Мар 2019