Димитър Списаревски, кап. Военен паметник

Детайли за Паметника

Паметникът е издигнат в чест на 71 години от подвига на летеца, чието лобно място се намира наблизо. Негови авори са скулпторът Тодор Караманов и каменоделецът Димитър Антов, архитектурният проект е на арх. Миломир Богданов и е дарение от патриотичната група АКС „Кубрат". Издигнат по инициатива на граждански комитет, съставен от млади жители на селото, начело с Ивайло Иванов с подкрепата на кметство Пасарел, ВМРО – София и общинския съветник Димитър Антов. Поставен с решение №841 по т. 41, заседание №73, проведено на 18.12.2014 г. „Ще браня столицата, как ще се бия, аз сам си зная. Ще го яхна отгоре и пак ще го сваля.“ – думи на капитан Димитър Списаревски за въздушните боеве срещу англо-американската военна авиация. На 19 юли 2021 г. се навръшват 105 години от рождението на Димитър Списаревски, български офицер, военен летец, защитник на небето над София, който извършва първия таран в българската история. Димитър Светозаров Списаревски е роден на 19 юли 1916 г. в гр. Добрич. Той е потомък на стар възрожденски род от Котел, чиито корени се проследяват чак до ХVІІІ в. Баща му Светозар Списаревски е образован чиновник, финансов контрольор в община Добрич и офицер от запаса. Неговата майка Елисавета е домакиня. Димитър Списаревски е кръстен на чичо си, който е български офицер и поет, убит от сърбите като парламентьор при Злетовската река във Втората балканска (Междусъюзническа) война през 1913 г. Бъдещият летец се ражда около месец преди да започнат военните действия през 1916 г. на Добруджанския фронт през Първата световна война. След кървопролитни сражения Трета българска армия побеждава съюзните румъно-руски войски и освобождава Добруджа от първата румънска окупация след събитията от 1913 г. След края на войната и подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г. идва втората румънска окупация, която заставя семейството на Списаревски да напусне гр. Добрич и да се засели в гр. Лом. Причина за това принудитено изсеване са смелите и предизвикателни действия на бащата на невръстния Димитър, който не признава разпоредбите на румънските окупатори и вечер, в кръчмата, поръчва на оркестъра да изпълнява само български песни, в това число и „Шуми Марица“, с което демонстрира своята българска принадлежност. Този акт изкарва от равновесие местния румънски пристав и през една ноемврийска нощ на 1919 г. полицаите товарят багажа на семейството в една каруца и го ескортират до границата. След повече от десетилетие в малкия дунавски град, през 1931 г. семейството се мести в София. Бъдещият летец е записан да учи във Втора Софийска мъжка гимназия. Той е отличен спортист, който тренира редица спортове, като гимнастика, плуване, футбол, борба и бокс, но се отличава също така с буен и непокорен характер. След пристигането си в столицата, първоначално играе за юношеския отбор на футболен клуб „Левски“-София, а в годините 1933-1935 г. и за мъжкия отбор на клуба. Интересът към авиацията и самолетите на Списаревски се заражда в годините на неговото гимназиално образование. В училището има кръжок по авиация, който той започва да посещава, след като е запленен от историята на летецът Христо Топракчиев, който загива при сраженията за Одрин. Това негово влечение го ориентира към военната професия. През 1934 г. бъдещият герой постъпва във Военното на Негово Величество училище в столицата. За системно нарушаване на дисциплината Списаревски е изключен и изпратен във военно поделение на сухопътни войски за доотслужване на задължителния срок. След като преосмисля поведението си и показва нужните качества, командирът на полка препоръчва той отново да бъде приет във Военното училище. Дипломира се в 57-и випуск през 1938 г. Същата година младият летец е изпратен на специализация в Германия в различни военно-въздушни школи – Кауфбойрен (Аугсбург); Шлайсхайм (Мюнхен) и Вернойхен (Берлин). Тук Списаревски лети непрекъснато, като избира да стане пилот на изтребител, побеждавайки дори германския си инструктор в тренировъчен въздушен двубой. След едногодишно обучение бъдещият герой се завръща в България и от месец юли 1939 г. е разпределен като подпоручик в 6-и изтребителен полк в Карлово, а по-късно в 3/6 изтребителен орляк. На 3 октомври 1941 г. е произведен в чин поручик и е един от избраните да се обучава на модерните за времето си изтребители „Месершмит“ Bf-109E. От края на март 1942 г. е Списаревски е назначен за старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за висш пилотаж на Въздушния учебен полк в Долна Митрополия, след което става командир на 2-ра свързочна рота на летището на Военновъздушното и свързочно училище в Скопие. Впоследствие отново е разпределен в 6-и изтребителен полк на летище Марно поле край Карлово, където служи като ротен командир до август 1943 г. През лятото на с.г. е командирован край Ламанша с още един български пилот за да се запознаят с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея. След завръщането си в България за кратко е зачислен в Карлово като ротен командир, а скоро след това е преместен в състава на 3/6 изтребителен орляк, с командир Чудомир Топлодолски и предислоциран от летището край Карлово на летище Божурище за отбрана на София. През есента и зимата на 1943-1944 г. 15-а американска въздушна армия започва операция „Point blank“, като мишената е София, а целта е с въздушни бомбардировки България да бъде принудена да капитулира. На 20 декември 1943 г. голяма групировка от американски бомбардировачи „Либърейтър“ B-24 се насочват към София. Формацията е съпроводена от изтребители „Локхийд“ P-38 „Лайтнинг“. Българската противовъздушна отбрана вдига едва 36 самолета – „Девоатин“ и „Месершмит“ срещу 200 противникови машини. Един от дежурните пилоти на орляка, който трябва да пресрещне противника на 20 декември е поручик Списаревски. Тъй като неговият самолет е с повреда, той излита след основната група с резервната машина. Когато достига до мястото, въздушният бой вече се води. Списаревски моментално влиза в сражението и атакува един от противниковите бомбардировачи, като успява да го подпали и свали. След което извършва маневра, изтегляйки своя „Месершмит“ и се врязва във водещия формацията американски бомбардировач, който се разцепва и пада близо до р. Искър. От екипажът на американския самолет се спасява само стрелецът в опашното картечно гнездо подофицер Робърт Х. Ренър. Самолетът на българския летец се разбива близо до село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките от местните хора и пренесено в столицата. Няколко дни по-късно Димитър Списаревски е погребан в Централните софийски гробища. Поручик Димитър Списаревски е отличен посмъртно с орден „За храброст“ и произведен в чин капитан (1944). През 2009 г. е повишен в чин полковник от Военновъздушните сили на България. Източник: https://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/item/1385- Пон, 19 Юли 2021