Обекти
TЪРСИ
Детайли за Паметника
Бюстът-паметник на Димитър Димов е разположен в централната част на парк „Борисова градина“, обявена за резерват на градинско-парковото изкуство (ДВ бр.96 от 1988 г.) Паметникът е част от алеята на бележитите българи. Изработен е през 1988 г. на стойност 10 000 лв., отделени по плана за капитални вложения за 1987 г. Димитър Димов се ражда в Ловеч (1909), но израства в Дупница, където е родена майка му. Баща му загива в Междусъюзническата война (1913). От десет годишен, заедно със семейството си живее в София. Тук завършва Първа мъжка гимназия и Ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет. Работи като фелдшер в Софийско, Врачанско и Бургаско. През 1943-44 г. специализира в Мадридския институт „Рамон-и-Кахал”, а през 1944 г. е мобилизиран и служи в Беломорието. Дълбоко впечатлителен и наблюдателен, Димитър Димов ще вгради в романите си описания и анализи на тези свои ранни срещи с живота. Така например, в романа „Тютюн” са използвани впечатленията на автора от професията на втория му баща, който е бил експерт по тютюните, а в „Осъдени души” – от гостуването си при йезуитите в Толедо, където го кани случаен испански познат, монах от ордена. В двата варианта на романа „Тютюн” присъстват богати описания на родните градове на автора от 30-те и 40-те години на ХХ в. – Дупница и София. Димитър Димов пише романите си след дълго осмисляне и задълбочена подготовка. В тях личи дълбока ерудиция в областта на западноевропейската литература и философия. По всеобщо мнение, неговият първи роман „Поручик Бенц” (1938) е съвършено произведение на изкуството. В „Осъдени души” нарастват дълбочината на внушенията и широчината на повествователното платно. Необикновена е съдбата на най-известния роман на писателя „Тютюн”. По повод първото издание на романа (1951) Димов получава писмо с похвала от министър-председателя Вълко Червенков. Но във връзка с номинацията му за „Димитровска награда” авторът е критикуван от най-високи инстанции. В Съюза на българските писатели (СБП) три дена се провеждат разгорещени дебати, известни като „Случаят Тютюн”. Вероятно самият Червенков стои зад организирания натиска над Димов да преправи романа си, за да отговаря той на господстващия шаблон на „социалистическия реализъм”. Писателят обещава да изпълни поръчението и се захваща с тежка писателска работа. По същото време Димов става професор (1953) по анатомия, ембриология, и хистология на гръбначните животни във Ветеринарномедицинския институт в София. Димов завършва редакцията си през 1954 г. Новият „Тютюн” е по-дълъг с 260 страници и това е един по същество нов роман. По-късно авторът споделя, че той не харесва и двете версии на „Тютюн” и, ако има условията, би се захванал с нова редакция. Творчеството на писателя включва няколко пиеси, разкази, пътеписи, недовършени ръкописи. Освен писател, Димов е плодовит учен и съвестен администратор. Свикнал да работи до пълна изнемога, Димитър Димов живее настрана от своите съпруги в апартамента си в Лозенец, в компанията на любимите си кафеварка и цигари. Смъртта заварва писателя на поста председател на СБП (1964-1966).