Обекти
TЪРСИ
Детайли за Паметника
Паметникът-гроб на Петко Каравелов (1843-1903) и на Екатерина Каравелова (1860-1947) се намира до апсидата на църквата „Св. Седмочисленици”. Ограден е с нисък декоративен, метален парапет, между каменни колонки. Гробът се намира на издигната площадка, оградена с каменна балюстрада до която водят пет каменни стъпала. Паметният надпис е врязан на вертикална масивна плоча зад гроба. Балюстрадата е издигната върху фундамент от цимент и камъни. Камъкът от който е изграден паметника е от типа гранит или габро. Видният български държавник и политик, лежал в намиралият се тук затвор по време на „Режима на Стефан Стамболов“, има основен принос за създаването на днешната църква „Св. Седмочисленици“. Преди Освобождението тя е е била мюсюлмански молитвен храм, известен сред населението като „Черната джамия“, а след това се е намирала под защитата на правителството на Османската империя като културна ценност. Преустройството на храма започва през 1901 г. под ръководството на арх. Йордан Миланов и арх. Петко Момчилов, когато Петко Каравелов оглавява министерския съвет. Новият християнски храм е осветен на 27. 07. 1903 г., половин година след смъртта на Петко Каравелов (24. 01. 1903). Като вземат предвид изказаното приживе желание на Каравелов да бъде погребан в двора на църквата „Св.Седмочисленици”, както и заслугите му към страната като държавник и общественик, министър-председателят на България по това време Стоян Данев и софийският общински съвет с кмет Петър Чернев, със съгласието на Българската православна църква, ограждат гробното място при олтарната част на храма. През 1908 г. е поставена надгробната плоча. През 1947 г. съпругата на П. Каравелов - Екатерина е погребана при своя съпруг по лично указание на Георги Димитров. През 2002 г. под плочата с името на Каравелов, инициативен комитет с участието на Музей за история на София постави плоча с името на Екатерина Каравелова. Екатерина Каравелова е изтъкната общественичка, с множество благотворителни прояви в редица области на обществения живот, допринесла за спасяването на българските евреи през 1943 г. До смъртта си е живяла на съседната ул. „6 септември” №24, където е поставена паметна плоча.
