Детайли за Паметника
Бюст-паметник на Никола Петков в градинката на църквата „Св. Седмочисленици“. В градинката са разположени общо три бюст-паметника, които увековечават паметта за най-известните земеделски водачи, преминали в опозиция на обсебеният от БКП Отечествен фронт (ОФ). Те са изградени в сходен стил, с постаменти, облицовани във виолетово-розов гранит, с масивни бронзови бюстове. Към всеки от тях води плочопътека. Първи беше издигнат бюстът на Никола Петков по инициатива на земеделците от забранените крила на БЗНС. Това беше една от първите стъпки на символното поле на паметта по скъсване с тоталитарното минало и възкресяване от забравата на достойните борци за демократична България. Всяка година, в деня на обесването на земеделския водач (23.09.), пред неговия бюс-паметник в градинката „Св. Седмочисленици“ се извършва поклонение от различни политически представители на още живата земеделската идея. Бюст-паметникът на Никола Петков има широка трапецовидна основа на постамента си. На лицевата му страна е изчукано следното четиристишие: „Ти с примката угасна/ в борба за свобода/ и от борец прерасна/ в негаснеща звезда!”. Паметникът е раположен „с лице“ срещу бюст-паметника на другия голям земеделски лидер жертвал се за в борбата срещу диктатурата – Димитър Гичев. Никола Петков (1893-1947) е най-известният борец-мъченик срещу налагането на комунистическата диктатура в България. След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. заедно с Г. М. Димитров създава радикалното крило на БЗНС „Александър Стамболийски“ (или БЗНС „Пладне“). Борец за защита и възстановяване на Търновската конституция и срещу наложилият се авторитарен режим в страната попада под политическо преследване. През 1941 г., след емигрирането на Г. М. Димитров, поема ръководството на БЗНС. Интерниран в лагера „Гонда Вода”. Участва в учредяването на Нац. комитет на ОФ през 1943 г. и в деветосептемврийския преврат (1944). Никола Петков е министър без портфейл в първото правителство на ОФ, като, наред с Г. М. Димитров, съдейства на дейността на Народния съд и на създаването на концентрационни лагери за политическите противници. От лятото на 1945 г., след отстраняването и емиграцията на Г. М. Димитров, е лидер на БЗНС - Никола Петков. При арестуването му в сградата на Народното събрание (05.06.1947) Никола Петков заявява: „Имам честта и щастието да последвам съдбата на своя баща и своя брат - да дам свободата си, а ако е необходимо и живота си за свободата на българския народ” (Димитър Петков и Петко Д. Петков). Смъртната присъда на Никола Петков, поръчана лично от Георги Димитров от Москва, е изпълнена в 1 часа сутринта на 23.09.1947 г. в Централния софийски затвор, като тялото му е погребано в необозначен общ гроб. В периода 1944-1947 г. големият политик е живял близко до градинката, на ул. „Иван Шишман” №31.