Стоян Неделчев Табаков, паметна плоча, лобно място

Детайли за Паметника

Паметна плоча, апликирана на фасада на жилищна сграда. Открита през 1957 г., възстановена през 2013 г. с промяна на мястото й върху сградата (сега плочата гледа към ул. „Веслец"). ЖЕРТВАТА НА СОФИЙСКИТЕ КНИЖАРИ Софийските книжари Стоян Вардев – Табака (неизв. - 1877), Никола Крушкин – Чолака (1846 - 1877), Георги Стоицев – Абаджията (неизв. - 1877), Никола Вардев (1834 - 1915) и Киро Гьошев – Кафеджи (неизв. - 1877) заемат полагащото им се място сред представителите на софийския възрожденски елит. Техните книжарници са се намирали на различни централни места в града: книжарницата на Никола Крушкин - на ъгъла на дн. бул. „Витоша“ и ул. „Алабин“ откъдето започвало Ломското шосе, тази на Стоян Табака и Никола Вардев на Златарската чаршия, докато дюкяна на Георги Стоицев - Абаджията се е помещавал в хана на Кара Димитър на Новоломското шосе. Ежедневно, книжарите са имали възможност да контактуват с много и различни жители на града и околните села. Те участват активно в изграждането на тайни комитети по селата, подпомагат Васил Левски при пребиваването му в София и околностите и имат заслуги в пропагандирането на идеите за всеобща революция и политическо Освобождение. В навечерието на Освобождението на София, на 15/22.11.1877 г. на различни места в града – главно по централните площади и пазари са издигнати около двадесет бесилки. Заедно с тях са обесени и други революционери. Конкретна причина за екзекуциите на книжарите е залавянето на една народна песнопойка, подарена на Стоян Н. Вардев и Никола Крушкин - Чолака от Васил Левски и разпространявана от тях из София и Софийско. Никола – Крушкин – Чолака е най – предания помощник на Васил Левски. Послушник в Драгалевския манастир, той захвърля расото именно под влияние на Апостола. Срещата на Левски с игумена на манастира и негов близък съратник о. Генадий се осъществява именно чрез посредничеството на книжаря. Спътник е и на Апостола и при посещението му в с. Бистрица, когато той вписва в тефтерчето си многозначителните думи „Народе????“. Обесен е пред книжарницата му на ъгъла на днешния . бул. „Витоша” и ул. „Алабин”. Негов пръв помощник е Георги Стоицев – Абаджията. Ученик на Христо Ковачев и подсъдим по делото срещу Васил Левски и впоследствие заточен в Мала Азия, той е и първият заловен и обвинен за преднамереното разпространение на революционна книжнина. Обесен е в Драз махала на „Шарения мост“ (дн. „Лъвов мост“). Хаджи Стоян Вардев – Табака е обесен в махала Капана - на пресечката на улиците „Дондуков“ и „Веслец“ до Часовниковата кула, където днес е поставена паметна плоча. Кореспондентът на английския в. „Стандарт” намерил трупа на обесения за изключително интересен и впечатляващ и помолил Конака да му позволи да откупи дрехите му, за да ги фотографира и изпрати в музея на восъчните фигури на мадам Тюсо в Лондон. Неговите последни думи пред Бесилото са : „Не ме е страх, бесилката ми е причастие”. Хаджи Никола Вардев – съдружник и братовчед на Стоян Вардев е единственият, който се спасява от бесилото. Дъщеря му Катерина го предупреждава като изписва с игла на един гребен, който му отнася в затвора: „Приемай всичко – русите идат”. Днес, паметен знак за обесените софийски книжари в столицата няма. Първоначално за техен мемориал е бил замислен Лъвов мост – лобното място на Георги Стоицев - Абаджията, но той остава недостроен, поради възмущението на софиянци от направените разходи. В памет на обесените книжари са поставени четири лъвски фигури на изградения на мястото на стария „Шарен мост“, нов - Лъвов мост. Във фондовете на РИМ - София се съхраняват лични вещи на двама от книжарите Георги Стоицев – Абаджията и Никола Вардев Това са горна дреха, без ръкави, чиито предници са изработени от кафяв атлаз и са обточени с по няколко реда черни гайтани, принадлежала на Георги Стоицев – Абаджията и Бележника на Никола Вардев – единственият от „софийските книжари“ оцелял и посрещнал Освобождението. Те бяха представени на широката публика, чрез временната експозиция на РИМ – София, посветена на юбилейните 140 – години от Освобождението на България през 2018 г. Десислава Първанова, РИМ-София Източник: http://sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istorii-ot-sofia/item/1176 Пон, 25 Май 2020