Николай Хайтов, бюст-паметник, Борисова градина

Детайли за Паметника

Бюст-паметник на Николай Хайтов, парк „Борисова градина“, част от алеята на бележитите българи. Паметникът е поставен през 2004 г. с решение №533 на заседание на Столичния общински съвет, проведено на 09.12.2004 г., прот. №34, т. 20 от дневния ред, по докл. № 62-00-182/09.11.2004 г. Намира се в резерват на градинско-парковото изкуство (ДВ бр.96 от 1988 г.) Паметникът е поставен в съседство с бюстовете на титаните на българския дух – поетите Иван Вазов, Христо Ботев, Пейо Яворов. Писателят е представен с лавров венец. Скулптурата е изпълнена в характерния за скулптора Александър Хайтов класицистичен, реалистичен, изящен стил в мащаб значително по-голям от изобразяваната личност. Пластиката е с големи размери и е поставена на висок постамент с формата на кръгла колона. Всяка година, на рождения ден на твореца (15.09) почитатели на писателя правят тържества пред паметника – изпълняван е родопски фолклор, държат се патриотични речи и др. Николай Хайтов (1919-2002) е един от известните съвременни български писатели, дългогодишен ръководител на Съюза на българските писатели - секретар (1966-1968) и председател (1993-1999). Богатото творчество на Н. Хайтов е посветено основно на родния родопски край и е на българска „възрожденска“ тематика. Хайтов е запомнен с няколко литературни шедьовъра, със своята просветителска и патриотична обществена дейност, както и с някои противоречиви тези и начини на действие в писателските среди от позициите му на ръководна фигура. Днес, авторът е широко честван от някои среди с редица нициативи, паметници, улици и др. които изграждат представата за „духовен баща на отечеството“. Произведения: „Съперници“ (1957), „Искрици от огнището“ (1959), „Разбулена Родопа“ (1960), „Писма от пущинаците“ (1960), „Хайдути“ – очерци (1960), „Старите у дома“ (1962), „Смолян“ (1962), „Жени хайдутки“ (1962), „Матей Миткалото“ (1964), „Шумки от габър“ (1965), „Румяна войвода“ (1965), „Родопски властелини“ (1965), „Диви разкази“ (1967), „Ламята“ (1970), „Магьосникът от Брезе“ (1979), „Хвъркатото корито“ (1979), „Родопските комити разказват“ (1972), „Капитан Петко Войвода“ (1974), „Разкази и есета“ (1984), „Да възседнеш глиган“ (1985), „Бодливата роза“ (1975), „Вълшебното огледало“ (1981), „Последните мигове и гробът на Васил Левски“ (1985), „Гробът на Левски“ (1987), „Светогорски Записки“ (1987), „Избрани произведения“ (1989), „Дневници“„Родопски властелини“, „Троянските коне в България“ (2002, посмъртно), „През сито и решето“ (2003, посмъртно), „Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски“ (2004, посмъртно), „Бележки по тефтерчето на Васил Левски“ (2007, посмъртно)„Алото“. По сценарий на Хайтов са създадени филмите „Козият рог“ (1972), „Мъжки времена“ (1977), „Краят на песента“, „Капитан Петко войвода“ (1981), „Дърво без корен“, „Орисия“, телевизионната поредица „Семейство Калинкови“.