Обекти
TЪРСИ
Детайли за Паметника
Бюстът-паметник на Йордан Йовков е част от алеята на бележитите българи в парк „Борисова градина“, обявен за резерват на градинско-парковото изкуство (ДВ бр.96 от 1988 г.) Паметникът се намира на входа на парка. Поставен е през 2005 г. с решение №732 на заседание на Столичния общински съвет, проведено на 21.11.2005 г., протокол №63, точка 49 от дневния ред, по доклад № 93-00-368/05.10.2005 г. За направата на паметника са отпуснати 14 000 лв. от актуализирания бюджет за дейност „Култура” към Столична община. През 1988 г. е бил изработен (същият?) бюст на Йовков за парка от скулптора Валентин Старчев на стойност 10 000 лв. Йовков (Йордан), един от най-добрите съвременни български белетристи и драматурзи. Роден в с. Жеравна (Котленско) през 1884 г., но отрасъл в с. Чифуткьой (Добричко); свършил гимназия в София, дето следвал известно време и право. Преди Балканската война учителствал в разни села из Добруджа, отпосле бил на служба в българската легация в Букурещ. Йовков е познавач на селото, особено в Добруджа, и отличен негов изразител. Увлекателен разказвач, дълбок психолог, голям поет. Драмите му се играят с голям успех в Софийския народен театър и в провинцията. По неговите творения и творенията на Вазов и Елин-Пелин българските деца изучават родния си език. Член на съюза на българските писатели. Автор на: Разкази, том I (1917), Разкази, том II (1918). Жетварят, повест (1920), Последна радост, разкази (1926), Старопланински легенди (1927), Вечери в Антимовския хан, разкази (1928), Албена, драма (1930), Милионерът, комедия (1930), Разкази, том III (1932), Боряна, драма (1932), Чифликът край границата, роман (1933), Женско сърдце, разкази (1935) и др. Българска Енциклопедия, Н. Г. Данчов и И. Г. Данчов, С., 1936, Т. 1 Йовков, Йордан Стефанов (1880-1937) – български писател реалист. През 1921-1927 е чиновник в българската легация в Букурещ. В много произведения – комедията „Милионерът” (1930), разказите „По жицата” (1942), „Вълкадин говори с бога” (1932), романа „Приключенията на Гороломов” (1938) и др. рисува отношенията в буржоазното общество от позициите на критическия реализъм. Едни от най-поетичните му разкази, характерни за романтизма в творчеството му, са „Старопланински легенди” (1927). В много от разказите си Йовков поставя етични проблеми; това е характерно и за драмите му „Албена” (1930), „Боряна” (1932), „Обикновен човек” (1936). Енциклопедия А-Я, БАН, С., 1974, с. 335