Димитър Димов, паметна плоча, къща музей

Детайли за Паметника

Паметна плоча, апликирана на фасада на жилищна сграда над човешки хоризонт. Изградена по предложение до Съюза на българските писатели от Лиляна Димова, съпруга на писателя Димитър Димов. В апартамента на писателя се намира Къща-музей „Димитър Димов“.  Димитър Димов се ражда в Ловеч (1909), но израства в Дупница, където е родена майка му. Баща му загива в Междусъюзническата война (1913). От десет годишен, заедно със семейството си живее в София. Тук завършва Първа мъжка гимназия и Ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет. Работи като фелдшер в Софийско, Врачанско и Бургаско. През 1943-44 г. специализира в Мадридския институт „Рамон-и-Кахал”, а през 1944 г. е мобилизиран и служи в Беломорието. Дълбоко впечатлителен и наблюдателен, Димитър Димов ще вгради в романите си описания и анализи на тези свои ранни срещи с живота. Така например, в романа „Тютюн” са използвани впечатленията на автора от професията на втория му баща, който е бил експерт по тютюните, а в „Осъдени души” – от гостуването си при йезуитите в Толедо, където го кани случаен испански познат, монах от ордена. В двата варианта на романа „Тютюн” присъстват богати описания на родните градове на автора от 30-те и 40-те години на ХХ в. – Дупница и София. Необикновена е съдбата на най-известния роман на писателя „Тютюн”. По повод първото издание на романа (1951) Димов получава писмо с похвала от министър-председателя Вълко Червенков. Във връзка с номинацията му за „Димитровска награда” се провеждат разгорещени дебати в Съюза на българските писатели (СБП), вероятно подбудени от вожда Червенков. Те протичат три дена и са известни като „Случаят Тютюн”. Димов обещава да преправи романа си, за да отговаря той на господстващия шаблон на „социалистическия реализъм”. В резултат на това през 1954 г. се появява по същество един нов роман, по-дълъг с 260 страници. Написването на романите на Димов е предшествано от задълбочена подготовка. В тях личи дълбока ерудиция в областта на западноевропейската литература и философия. Творчеството на писателя включва романите „Поручик Бенц” (1938) и „Осъдени души” (1945), пиесите „Жени с минало” (1960), „Почивка в Арко Ирис (1963), разкази, пътеписи, недовършени ръкописи. Освен писател, Димов е плодовит учен (доцент (1946), професор (1953) и съвестен администратор. Свикнал да работи до пълна изнемога, Димитър Димов живее настрана от своите съпруги в апартамента си в Лозенец, в компанията на любимите си кафеварка и цигари. Смъртта заварва писателя на поста Председател на СБП (1964-1966).