„Сто години от превземането на Одринската крепост“, паметна плоча

Детайли за Паметника

Паметна плоча, апликирана на фасада на жилищна сграда над човешки хоризонт с лице към ул. „Одрин“. Поставена е с решение №166 по т.30, заседание №37 на СОС, проведено на 28.03.2013 г. за отбелязване на 100 годишнината от Балканската война. За сметка на инициаторите - БАНИ и БЧК. В началото на месец март през 1913 г. започва операцията на българската армия за превземането на бастиона след продължителна обсада. Българското командване насочва срещу Одрин войските от Втора българска армия под командването на генерал-лейтенант Никола Иванов. Те са подкрепени от сръбски части. Общата численост на българските и сръбските подразделения е над 173 000 офицери и войници. Те разполагат с 520 оръдия и 96 картечници. Извършена е значителна подготовка за решителния щурм. Първата атака на крепостта се провежда на 12 март. Тя е предшествана от силен артилерийски обстрел, който продължава близо десет часа. Османските войски са принудени да се оттеглят към главната си позиция. През нощта е предприета нова атака. Първо е овладян фортът Айвазбаба, а сутринта на 13 март е завзета цялата главна турска линия. Турците са принудени да развеят бяло знаме и да сложат оръжия. Крепостта капитулира, а комендантът й Шукри паша се предава с всички офицери и целия гарнизон. В победния щурм българската армия дава 1316 убити, 451 безследно изчезнали и 6329 ранени. Пленени са над 33 500 души, 413 оръдия, 46 тежки картечници, десетки хиляди пушки, снаряди и боеприпаси. Проявяват се редица новости в българското военно изкуство – щурмови команди, огневи вал и неподвижен заградителен огън, придружаваща артилерия и непозната дотогава артилерийска плътност, организиране и провеждане на нощна атака и не на последно място използване на авиация за бомбардиране. Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя. Одринската операция рязко влошава стратегическото положение на турската армия. На 3 април турското правителство предлага примирие, с което на практика се слага край на Балканската война. На 30 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор, според който Одрин остава в пределите на българската държава. Това обаче продължава само четири месеца. Избухването на Междусъюзническата война и нейният неблагоприятен развой принуждава българската администрация внезапно да изостави Одрин и сутринта на 22 юли 1913 г. да напусне града с влак. Източник: https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istoricheski-kalendar/593-105-godini-prevzemaneto-na-odrin Вт, 13 Мар 2018