Ал. С. Пушкин, бюст-паметник

Детайли за Паметника

Бюст-паметник в градинката зад Руската църква.Пушкин (Александър Сергеевич), най-великият руски лирически поет, род. в Москва, убит на дуел в Петербург (1799-1837). Неговият прадядо по майка бил негърът Ибрахим, син на абисински княз. Свършил царскоселския лицей (1817), дето почнал да пише първите си стихове, после постъпил в иностранната колегия. В това време написал поемата „Руслан и Людмила”, и добил известност с редица памфлети, сатири, епиграми, и др. стихотворения, едно от които станало прчина да бъде пратен  в Екатеринослав. От тук той посетил Кавказ, после се отправил за Крим и пребивавал още в Кишинев и Одеса. През този период на полузаточение (1820-1824) изучил Байрона и под неово влияние написал поемите „Кавказки пленник”, „Бахчисарайски фонтан” и започнал романа си в стихове „Евгений Онегин”. Заради една негова епиграма срещу шефа му, той бил преместен в бащиното си имение, с. Михайловское (бивша Псковска губерния), и тук, отърсен от Байроновото влияние, завършил поемата си „Цигани”, написал „Борис Годунов” и 4 глави от „Евгений Онегин”. След 2 г. той заживял ту в Москва, ту в Петербург, оженил се за Наталия Гончарова (1830) и се настанил окончателно в Петербург. От този период са поемата „Полтава”, драматическите творби „Скъперникът рицар”, „Русалка”, „Моцарт и Салиери”, повеста „Капитанска дъщеря” и пр. Когато бил в пълен разцвет на творчеството си, пуснали се слухове за някакви отношения между жена му и сина на холандския консул в Петербург, Дантес; подбуден от злонамерени люде, оскърбен и убит нравствено, Пушкин се застъпил за семейната си чест, извикал Дантеса на дуел и паднал смъртоносно ранен на 29 януарий 1837 г. Предивременната му смърт била горчиво оплакана от съвременниците му. – Творец на романтичния период в руската литература, Пушкин се явява като продължител на започнатото оше от Ломоносов дело – развитието на руската мисъл и литература. Откровен изразите на руската действителност и живот, той сближил поезията с живота и с право неговата поезия се смята за народна..    Българска Енциклопедия, Н. Г. Данчов и И. Г. Данчов, С., 1936, Т. 2