Боян Икономов, паметна плоча

Детайли за Паметника

Паметна плоча, апликирана на фасада на къща с преден двор. За интересът към богатото творческо наследство на Боян Икономов говорят многото публикации в интернет пространството. Тук ще се задоволим с написаното за него в „Енциклопедия България”, том 3, Издателство на БАН, София, 1982 г. Боян Георгиев Икономов (01.ХІІ.1900, Никопол – 27.ІІІ.1973, София) – композитор и диригент, заслужил артист (1967). Учи музика при Т. Торчанов и Н. Атанасов. Завършва Свободния университет в София (1926) и Скола Канторум в Париж (1934) като ученик на А. Бертлен, В. Д`Енди и Ги дьо Лионкур. Следва (1934) майсторски курсове по диригентство при Ф. Вайнгартнер в Швейцария. Диригент (1937) на мъжкия хор на българските емигранти в Париж „Хайдук”, който изпълнява само българска музика. В Париж, Лион, Лозана, Рим, Виена и Ворцлав дирижира симфонични концерти с програми от български произведения. В България се завръща в края на 1937 г. Музикален ръководител в Радио София (1937-48) и в ДО „Българска кинематография” (1948-56); началник на отдел „Симфонични оркестри” при Дирекция за музикално изкуство към Министерството на културата (1956-57) и зам.-гл. редактор на музикалния отдел при Радио София (1957-60). Като композитор Икономов има предпочитания към инструменталните жанрове. Автор е на три симфонии (1937, 1947, 1955), Симфониета за камерен оркестър (1934), две увертюри (1934, 1945), симфоничните сюити „Земя без синури” (1950) и „Поема на труда” (1953), два инструментални концерта (1951, 1958), шест квартета (1933, 1937, 1941, 1944, 1945, 1949), балета „Седемте смъртни прегрешения” (1933), две танцови драми (1935, 1970), операта „Индже войвода” (1960), камерно-инструментални творби, хорови и солови песни и др. Създава музика към игралните филми „Снаха” (1954), „Тайната вечеря на седмаците” (1956), „Ивайло” (1964) и към някои научнопопулярни и документални филми.