Валери Петров, паметна плоча

Детайли за Паметника

Паметна плоча, апликирана на фасада на жилищна сграда – къща в двор. Валери Нисимов Петров е с рождено име Валери Нисим Меворах (22.IV.1920 – 27.VІІІ.2014). Той е поет, сценарист, драматург, преводач, деятел на изкуството и културата. Член на БОНСС от 1939 г. Завършва медицина в Софийския университет (1944); Лекарска професия практикува кратко време. Работи в Радио София (септември 1944-45), участва в Отечествената война като военен писател (1945). Петров е един от основателите на в. „Стършел” – през 1946–62 г. (с прекъсвания) е редактор, зам.-гл. редактор и член на редколегията му. Аташе по печата в Рим (1947-50), редактор в Студията за игрални филми (1956-67 – с прекъсване, и от 1975 г.), в издателство „Български писател” (1962-63). Печата за пръв път през 1936 г. в сп. „Ученически подем” (1925-39, 1941-43). Автор е на книги със стихотворения и поеми – „Стихотворения” (1949), Дните, които живеем (1952), „Там, на Запад...” (1954), „В меката есен” (1961), „Поеми” (1962), „Дъжд вали – слънце грее” (1967), „На смях” (1970); пътеписи – „Книга за Китай” (1958), „Африкански бележник” (1965); на творби за деца – „Бяла приказка” (1977), „Копче за сън” (1978), „Меко казано...” (1980), „В лунната стая” (1981), „Пук!” (1984) и др.; на пиеси – „Когато розите танцуват” (1961), „Импровизация” (1962, в съавт. с Р. Ралин), „Сняг” (1968), „Честна мускетарска” (1976), „Театър, любов моя” (1981) и др. Творчеството на Петров е израз на дълбок хуманизъм, оптимизъм и обвързаност.. с усилията да се преодолеят отрицателните страни в обществените взаимоотношения. Интелектуалността на поезията му се съчетава с емоционалност, конкретност и предметност. За стила на Петров са характерни иронията, игрословиците и деликатно загатнатите асоциации; стихът му се отличава с многозвучност, майсторски рими, богата ритмика. В драматическите му творби са използвани разнородни сценични елементи и модерни похвати. Петров има принос за развитието на българското кино. В творческо сътрудничество с изтъкнати режисьори по негови сценарии се снимат филмите „На малкия остров” (1958), „Първи урок” (1960), „Слънцето и сянката” (1962), „С любов и нежност” (1978) – реж. Р. Вълчанов; „Васката” (1964), „Рицар без броня” (1966), „Един снимачен ден” (1966) – реж. Б. Шаралиев; „Точка първа” (1956) - реж. Б. Дановски, „Йо-хо-хо” (1981) - реж. З. Хеския. Автор е и на сценарии за мултипликационни филми, на статии по въпроси на историята и теорията на българското кино. Петров е един от най-добрите преводачи от английски, италиански, руски език; прави първия пълен поетически превод на български език на драматични произведения от У. Шекспир – „Комедии” (2 т., 1970-71), „Трагедии” (2 т., 1973-74), „Трагикомедии и романси” (1976), „Исторически драми” (2 т., 1980-81). Превежда стихове за деца от Дж. Родари, Р. Киплинг, стихотворения ... от различни поети. Източник: Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 192.