Паметник на незнайния войн. Военен паметник. Архитектурно-скулптурен ансамбъл

Детайли за Паметника

Паметникът на Незнайния войн в София чества българската бойна слава през вековете и е символ на българското национално достойнство. С него се отдава почит на всички знайни и незнайни, погребани и непогребани български войни, на всички български военни, загинали във войните, водени от българската държава, на загиналите в защита на Родината. В първоначалния си вид паметникът е завършен през 1941 г., но не е открит. Пострадва от бомбардировките на София, а след 1944 г. е демонтиран. Идеята за неговото възстановяване възниква през 70-те години на ХХ в. Мемориалът е открит на 22 септември 1981 г. от председателя на Държавния съвет Тодор Живков като част от програмата по тържественото отбелязване на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Вечният огън е запален с пламък от Вечния огън на Шипка. Проектът е изготвен за изключително кратки срокове от колектив, начело с архитект Никола Николов, скулптора проф. Любен Димитров и инженер-конструктора Атанас Каракостов. От първоначалния паметник е запазена скулптурната фигура на лъва и формата на основното тяло. То е легнал паралелепипед, с по-малки размери, разположено съвсем близко до стената на базиликата. Пред паметника се намира дюза от която излиза вечен огън, гранитна маса-жертвеник, поставка за венци. Дюзата е оформена като пръстен, кантиран с флорален мотив (маслинова клонка) и четири войнишки ножа под него (бронз). На лицевата стена на паметника са монтирани пластични лаврови венци (бронз) и буквите на три стиха от стихотворението на Иван Вазов „Новото гробище на Сливница“: "Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях и те за теб достойни, майко, бяха!" Под паметника се намира подземна гробница със саркофаг към която се слиза по стълбище. Пред паметника е разположен обширен подход. От едната му страна е разположена оригиналната скулпутурна фигура на лъва, а от другата седем пилона за знамена. В гробницата са положени пет каменни урни, съхраняващи тленни останки, изкопани при Плиска, Преслав, Царевец, вр. Шипка, вр. Бузлуджа, Сливница, вр. Околчица, Военното гробище в София, при р. Драва в Унгария, Самуиловата крепост край Петрич, Перущица, Батак, Панагюрище, с. Полковник Серафимово в Родопите. Има и постамент с пръст от местата на Старозагорското сражение и Шипченската битка. Българският мемориал е един от малкото в света паметници на Незнаен войн, който препраща към толкова широка географска и историческа сакрална топография. Скулптурната фигура на лъв е разположена на значително разстояние пред паметника. Лъвът е в поза сфинкс, с глава, извърната на ляво. Големият български скулптор Андрей Николов работи върху образа на лъва пет години (1926-1931). Той си поставя задачата да създаде образ, който да въплащава българския дух. Авторът се спира на млад, силен, едър лъв, символизиращ младостта на държавата и силата на народа. Лъвът е спокоен, в естествена полегнала поза, но готов за внезапен скок. Миролюбивият характер и човекоподобните лицеви черти на лъвската скулптурна фигура срещат неодобрението на българския генералитет и след 1936 г., лично Цар Борис ІІІ, който е бил голям ценител на скулптора, е трябвало да се застъпи за готовия паметник пред тогавашния военен министър ген. Христо Луков. Днес изящният лъв на Андрей Николов може да бъде разгледан от всички страни, излъскан от играещите на него деца. Група граждани се застъпват за „връщането“ на фигурата върху паметника, но това не може да се случи без уголемяване на постамента. Паметникът в първоначалният си вид е бил по-голям и богат архитектурно-скулптурен ансамбъл. С четирите фигури на жени в народни носии от различни български крайща се е отправяло послание за бъдещото обединение на целокупното отечество. Паметникът е честван на: 6 януари - с тържествен водосвет на бойните знамена – Националната гвардейска част със знаменен взвод, почетен караул, венценосци и почетни часови; 3 март - с издигане на националното знаме на Република България - Националната гвардейска част; 6 май - с водосвет на бойните знамена, военен парад - Националната гвардейска част; 17 септември - с официална церемония по повод празника на град София. Тук, съгласно Държавния протокол, се извършват церемониите по официалното посрещане на чужди държавни глави и други високопоставени гости в присъствието на българската и на чуждестранната делегации и на Националната гвардейска част.