Район „Банкя” носи името на града, създаден през 1969 г. след обединяване на село Банкя с близките села. След Освобождението Банкя се развива като балнеолечебен и курортен център, известен със здравословния си климат и минералните си води. Тук се намират седем лечебни заведения и обширен парк. В района се издигат четири военни паметника и бюст-паметникът на Юрий Гагарин. Отрадно впечатление прави сградата на старата минерална баня.

Район „Панчарево” включва единадесет квартала и села, в които се издигат стари военни паметници. Около единствения по рода си мемориален комплекс „Камбаните” са изградени няколко съвременни жилищни комплекса от затворен тип. Районът е известен с природните, хидротехническите и културно-историческите си забележителности. Тук се намират Долнолозенският м-р „Св. Спас”, Германският м-р „Св. Йоан Рилски”, Кокалянският м-р „Св. Архангел Михаил” и Урвишкият м-р „Св. Николай Чудотворец - Летни”. Каменната статуя „Трудовака” посреща пътниците на шосето между София и Самоков. Близо до с. Пасарел в Лозенската планина е мястото, където пада разбит самолетът на защитника на родното небе - капитан Димитър Списаревски (1916 – 20. 12. 1943 г.)

„Кремиковци” включва девет квартала и села и град Бухово (от 1974). Районът впечатлява с многобройните селски военни паметници, с изградените през социалистическия период големи мемориали, с парковите пространства, в които са издигнати бюстове-паметници и статуи, с художествено-декоративните елементи по фасадите и в интериора на обществените сгради. На някои места стоят паметните знаци на участници в съпротивителното движение (1941-1944). В Бухово може да бъде видян един от самолетите-паметници на София, вслучая посветен на родения тук летец Никола Бонев (1917-1943). В района се намират няколко известни манастира - Кремиковският „Св. вмчк Георги Победоносец”, Буховските „Св. Мария Магдалена” и „Св. Архангел Михаил” и други.

Районът включва дванадесет села и град Нови Искър (от 1974), чиито квартали също някога са били села. Във всяко от тях се издига военен паметник. На места стоят паметни знаци на участници в съпротивителното движение (1941-1944). Някои от обществените сгради имат външно и вътрешно художествено-декоративно оформление. Село Балша е родното място на големия български възрожденец Иван Денкоглу (1781-1861), на когото е посветен бюст-паметник. В района се намират манастирите „Св. Теодор Стратилат” - до с. Балша, „Св. Иван Рилски” - до с. Курило, „Св. вмчк Димитър Солунски” - до с. Подгумер, и много стари и нови църкви.

В кварталите, жилищните комплекси и селата на района, наименуван на някогашното село Връбница, се намират четири военни паметника. Наскоро е построен паметник на приятеля на българския народ и почитател на българската средновековна култура акад. Дмитрий Лихачов. В някои от построените тук детски градини, училища и здравни заведения могат да се видят сграфито, монументална живопис и керамични пана.

В десетте микрорайона на най-големият жилищен комплекс в България са изградени многобройни детски градини, училища и поликлиники. Някои от тях са украсени със сграфито, монументална живопис и керамични пана. В района се намират два военни паметника, бюст-паметник на Райко Даскалов, паметни знаци на Индира Ганди и Джавахарвал Неру и паметна плоча на алпиниста Христо Проданов в блока, където е живял.

„Овча купел“ е един от обширните райони на Столична община, който се отличава с урбанистично и природно разнообразие. Той включва стария квартал „Овча Купел” до едноименните минерален извор и баня, два жилищни комплекса със същото име, кварталите „Горна баня” и „Суходол“ и с. Мало Бучино. Край Горна Баня се намира манастирът с два патрона - „Св. св. Кирил и Методий” и „Св. Крал”. Тук са построени научни институти, здравни заведения и висши училища. В района се издигат четири военни паметника.

Районът включва кварталите „Павлово”, „Бъкстон”, „Княжево”, „Бояна”, „Драгалевци”, „Симеоново” и селата Владая и Мърчаево. В живописните поли на Витоша се намират Националният исторически музей, резиденция „Бояна”, Боянската църква, Киноцентърът, Драгалевският м-р „Св. Богородица Витошка”. В близост до църквите на известните в миналото витошки села правят впечатление старите военни паметници. На шосето от София за Перник се издига величествена каменна статуя в памет на загиналите във Владайското въстание. В близост до планината са оформени паркови кътове – част от неповторимото обаяние на района.

Район „Студентски” е известен с намиращите се тук висши учебни заведения и студентски общежития. В Националната спортна академия и Университета за национално и световно стопанство са издигнати няколко паметника на български учени и преподаватели и статуи на спортисти. В спадащия към района кв. „Дървеница”, някога село, има военен паметник и паметен знак на лобното място на видния земеделския водач и публицист Димитър Грънчаров (1883-1925).

Район „Искър” включва големия ж.к. „Дружба” (I и II част), кварталите „Д. Миленков” и „Абдовица”, с. Бусманци и промишлена зона. В района има двадесет детски заведения и училища, някои от които са украсени със сграфито, монументална живопис и керамични пана, изпълнени в типичния за социалистическия период стил. До Дома на културата „Искър” се намират паркът „Дружба” и голямото езеро. На обширна територия се простира дворецът „Враня”, сега парк-музей, обявен за паметник на градинско-парковото изкуство с национално значение и за защитена местност с голямо биоразнообразие.

Името на някогашното селище „Надежда” е дадено от първите заселници в чест на най-малката сестра на цар Борис ІІІ. Район „Надежда” обхваща богато озеленените ж.к. „Надежда” (І-ІV част), "Толстой" и "Свобода", кв. "Триъгълника" и кварталите "Илиянци" и "Требич", някога села. Тук се намира големият „Северен парк”. Най-малките жители на района се възпитават в близо двадесет детски градини и училища. В района се издигат четири военни паметника.

В „Красна поляна” се намират богато озеленените жилищни комплекси, „Илинден”, „Разсадника - Коньовица”, „Западен парк”, „Красна поляна”, както и кв. „Факултета”. На територията на района са разположени Западният парк, парк „Лебеда”, градинката до читалище „Св. св. Кирил и Методий” и старият парк „Св. апостоли Петър и Павел” в който се издига едноименната църква и един военен паметник.

Район „Триадица” включва централна градска част, няколко жилищни комплекса и новоизградени квартали. Тук се намират Южният парк (І - ІV част), както и най-големите столични здравни заведения и медицински институти, разположени в паркова среда, в която се срещат и изящни скулптури. В Южния парк са разположени Мемориал на жертвите на комунизма, паметник на Фритьоф Нансен, Национален музей „Земята и хората”, Музей за съвременно изкуство, Мемориал „Гарнизонно стрелбище”, Национален дворец на културата. Корпусът на НДК и Съдебната палата са емблематични сгради на София с изключително богато художествено оформление, дело на известни български творци. В района се намират три военни паметника, седем бюстове-паметници и десетки паметни плочи и релефи на видни личности. Възпоменатите с паметни плочи Вито Позитано, генерал-лейтенант Иван Колев, Александър Радев, Пейо Яворов, Асен Найденов, Марин Големинов, Борис Христов, Йосиф Петров, Ивайло Петров, Доньо Донев са живели на днешната територия на района.

Подуене е първото присъединено село към София (1897). През 20-те години на ХХ в. са образувани кварталите „Хаджи Димитър” и „Сухата река”. Днес в модерно-ситуирания район не липсват и паметници. В парка „Герена” се издигат статуя на Васил Левски в цял ръст и бюст-паметник на Георги Аспарухов – Гунди, който е живял в района. В градинката срещу читалище „Иван Вазов - 1912” е разположен паметник на Хаджи Димитър в полуръст. Недалеч се намира изградената през 1956 г. църква „Св. вмчк Димитър Солунски”, която е умалена реплика на солунската базилика „Св. вмчк Димитър Мироточиви”. Старият военен паметник се издига до църквата „Св. Богородица“, в която през 1912 г. поетът Пейо Яворов, преди да замине за фронта, се венчава за Лора Каравелова.

„Оборище” е разположен в централната градска част, оформена до Втората световна война. За района са характерни старите жилищни кооперации, сградите на институти и учреждения, чуждестранните посолства, учебните заведения и музеите. Тук се намира Централната минерална баня, в която през 2015 г. е открита постоянна експозиция на Регионален исторически музей – София (Музей за история на София). Правят впечатление многобройните храмове - „Св. Александър Невски”, базиликата „Св. София”, църквите „Св. Петка Самарджийска” и „Св. вмца Параскева”, Баня баши джамия и др. В парка „Заимов” може да се види най-голямата градска скулптурна галерия на открито. В района се издигат забележителните паметници на Васил Левски (приблизително на мястото, където е обесен), на Незнайния войн, на цар Самуил, на св. св. Кирил и Методий, на св. Паисий Хилендарски, паметник и гроб на Иван Вазов, единственият по рода си Докторски паметник, а също и бюстът на Петко Д. Петков близо до лобното му място. В района са живели редица известни личности като Иванка и Кирил Ботеви, акад. Йордан Иванов, проф. Асен Златаров, Апостол Карамитев, Надя Кехлибарева, възпоменани с паметни плочи.

Територията на „Възраждане” обхваща част от градския център. След Освобождението в района са издигнати много величествени църковни храмове. На ул. „Цар Симеон” № 125 през 1955 г. е изграден малък параклис на мястото, където през 1555 г. е убит св. вмчк Николай Софийски. Тук се намират впечатляващите паметници на Одринската епопея и на Сто и двадесет годишнината от създаването на национално-освободителна организация на българите в Беломорска Тракия, Македония и Одринско, бюстовете на Георги Кирков – Майстора и на Христо Ботев, статуята „Св. София”. През първата половина на ХХ в. в тази като цяло по-бедна градска среда са живели много известни личности, сред които Георги Димитров, Петър Дънов, Христо Смирненски, Александър Вутимски, Владимир Димитров – Майстора, Александър Жендов. Някои от тях са възпоменати с паметни плочи и къщи-музеи.

Няма название, което да отговаря по-точно на характера на най-централния софийски район от средновековното име на нашия град. В район „Средец” са съсредоточени сградите на основните национални и градски институции, на важни културни, просветни и спортни средища. Силно впечатление правят богатата пластична украса на сградите, художествено оформените интериори, скулптурните експозиции на открито, десетките чешми. Тук се намират Градската градина и големият парк „Борисова градина”, към който водят три моста с богата скулптурна украса – емблематичният Орлов мост (1891), Мостът на дружбата (1954) и т. нар. Мост на спорта. В парка може да се види т. нар. Алея на бележитите българи, съставена от четиридесет и три паметника, предимно бюстове на известни дейци на българската култура. В паркова среда са разположени големите мемориали – Паметник на Съветската армия и Братската могила. В района се намират още седем бюстове-паметници на известни личности, паметниците на патриарх Евтимий, на Българските опълченци, на Стефан Стамболов, на Димитър Петков, гробът на Петко и Екатерина Каравелови и др. В романтичната стара градска част са живели редица популярни личности от политическия и културен елит на България. Домовете на Иван Вазов, Пейо Яворов, Андрей Николов, Иван Лазаров, Никола Вапцаров са превърнати в къщи-музеи. Паметните плочи и релефи в района са над сто и седемдесет.

Районът обхваща територията около хълма „Слатински редут”, на който е било разположено някогашното едноименно село. Сред непокътната природа, на хълма се е сгушила старата възрожденска църква „Св. вмчк Мина”. В района се намират просторен жилищен квартал в който има няколко чуждестранни посолства, ж.к. „Слатина”, кв. „Христо Ботев”, комплексът на БАН, три спортни зали. Тук се издигат паметниците на загиналите във войните слатинци, на загиналите български танкисти във Втората световна война – заключителна фаза, на Българската авиация, скулптурната галерия в двора на МнВР, бюстовете-паметници на Гео Милев (в едноименния парк), на Иван Вазов и на Христо Смирненски в дворовете на едноименните училища, на Константин Циолковски пред Терминал 1 на Аерогара „София”.

В район „Сердика” са разположени украсената със скулптури стара градска градина на бул. „Христо Ботев” (днес наименувана „Алжир”) и Централна софийска гара, която има интересно художествено-пластично оформление. В някогашната Драз махала са родени писателите Емил Манов и Павел Вежинов. Тук могат да се видят къщата-музей на Васил Левски и къщата, в която до края на живота си е живяла Райна Попгеоргиева (Райна Княгиня) - една от първите софийски акушерки. Към района спада и част от емблематичния Лъвов мост. Построен между 1889-1891 г. като вход към столицата и до днес той е важно пътно-транспортно кръстовище. На това място до някогашния Шарен мост са били екзекутирани участници в Априлското въстание и най-младият от четиримата софийски книжари – Георги Стоицев, псалт в митрополитската църква „Св. Неделя“. В Централните софийски гробища се намират Военният мавзолей-костница и Алеята на парашутистите, а в кв. „Бенковски” и в с. Малашевци се издигат военни паметници.

В район „Младост” е разположен едноименният жилищен комплекс, един от най-големите в София. В зелените площи могат да се видят няколко интересни абстрактни скулптури от метал. Някои от десетките детски градини, училища и здравни заведения в района са украсени със сграфито, монументална живопис и керамични пана, изпълнени в типичния за социалистическия период стил. Тук се намира Дървенишкият м-р „Св. пророк Илия”. В кв. „Горубляне”, някога село, има няколко интересни мемориални и художествени произведения от камък.

Районът е именуван „Илинден” в памет на българите, загинали в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Бежанците от Македония са сред първите заселници на западните покрайнини на тогавашна София. Днес най-малкият от столичните райони е забележителен с двата си парка и намиращите се в тях мемориални и художествени произведения. В Западен парк се издигат няколко реалистични каменни статуи, а в парк „Св. Троица” - няколко мемориални обекта.

Името на района е дадено от народния поет Иван Вазов. „Красно село” е един от големите райони на София, който се отличава със старата си история и урбанистичното си разнообразие. В него има няколко спортни обекта и около тридесет детски заведения и училища. В парк „Хиподрума” сред скулптурна екзпозиция на открито се извисява Домът на културата „Красно село”. Един от най-старите и внушителни паметници в София - Руски паметник, е издигнат в периода 1880-1882 г. на шосето, по което през декември 1877 г. турските войски напускат града. Тук се намира къщата в която е живял Димитър Благоев – Дядото.

„Лозенец” е разположен на обширно възвишение на юг от най-старата градска част и стига до Околовръстния път. Богато озелененият район се намира в прегръдките на Борисовата градина и Южния парк. Паркова е средата на жилищно-храмовия комплекс на Софийската духовна семинария (1902-1905), унверситетските комлекси, държавната резиденция „Лозенец” и Зоологическата градина. В района могат да бъдат видяни много обществени сгради с интересна архитектура и богато художествено оформление. Малкият парк „Славейковите дъбове” ни връща назад във времето, когато лозенският хълм е бил покрит с лозя, ливади и дървета. На Спасовден през май 1878 г. в местността „Кръста” е бил осветен каменен кръст в памет на загиналите за свободата руски войни. Това е първият мемориален паметник на освободена София. В района са издигнати паметникът-костница на съветски войни, паметниците на поета Христо Смирненски, на българския дисидент Илия Минев, на писателя Георги Марков и са поставени релефи на служебния защитник на Ботевите четници – адвокат Илия Цанов, на софийския кмет Крум Попов и др. В старите части на „Лозенец”, запазили до днес неповторимото си очарование, са живели много български творци като Кръстю Сарафов, Сирак Скитник, Елин Пелин, Панчо Владигеров, Димитър Димов, Валери Петров, за което свидетелстват многобройни паметни плочи и две къщи-музеи.

До 60-те години на ХХ в. на територията на днешния район „Изгрев” е имало къщи, ниви, както и съществуващите до днес лесопаркови части на Борисовата градина. Районът носи името на селището „Изгрева” на „Бялото братство”, където днес се простира комплексът на Руското посолство. Забележителност на града е „Мястото на учителя Петър Дънов” – отлично поддържана цветна градина. Районът включва богато озеленените ж.к. „Изток”, „Изгрев” и „Дианабад”. Тук се намират няколко чуждестранни посолства, Музеят на социалистическото изкуство, къщите-музеи на Дечко Узунов и на Илия Петров. В района живеят много художници, писатели и журналисти. До някогашното кино „Изток” е издигната статуя в цял ръст на незабравимия рицар на словото Радой Ралин.